© снимка: sxc.hu
Интернет потребителите готвят масов протест срещу ACTA в събота. Над 22 000 души се обединиха във Фейсбук срещу решението на властта да приеме и подпише споразумението за контрол в интернет.
ACTA цели да премахне анонимността в интернет и да трансформира изцяло структурата на глобалната мрежа. Такава е позицията на интернет доставчиците, които се обявиха против спорния документ. Според тях чрез АСТА ще се премахне презумпцията за невинност и ще бъдат пренебрегнати правата на потребителите, а провайдърите ще са длъжни да следят трафика и да дават информация за това кой къде влиза и какво тегли.
Адвокатът по авторско право Свилен Овчаров обясни пред Дарик, че разпоредбите, заложени в ACTA, са доста неясни и освен това те ще направят българските закони неприложими. Той допълни, че по отношение на торент сайтовете върху България има голям натиск от страна на големите американски компании, които държат права за мзуика и филми, а акциите срещу тези сайтове служат на интересите на тези компании.
Ситуацията е следната: Има презокеански натиск от САЩ към нашите служби, които трябва да демонстрират някаква дейност. Законадателството ни има предвидени мерки, но те не се изпълняват. Не се изпълняват по две причини. Първата причина, естествено, е корупция. Пиратските торент сайтове, става дума за бизнес за много пари, си имат съответните протекции в нашите служби. Втората причина, според мен по-важната, е пълната неспособност, ще го кажа директно – некадърност, на нашата прокуратура и полиция да се справи с подобни престъпления.
В края на краищата това цялото усилие е напълно излишно, защото по този начин с държавни пари – с бюджета на прокуратурата и полицията, се защитават интересите на частни презокеански компании, които държат права за музика и филми. И това става вместо тези хора на собствени разноски да започнат граждански искове, да преследват въпросните пирати, като си набавят сами доказателствата, няма да им е трудно, просто ще им струва пари. Цялата работа е държавният бюджет на България да плати това нещо, но това е американски лобистки натиск през сенатори, през конгресмени, през американските служби към нашите служби. Нали трябва да имаме добро сътрудничество, премиерът така иска. И нашите служби, Явор Колев например, се чувстват длъжни да демонстрират някаква дейност.
Реално обаче те не са вкарали нито един обвинителен акт в съда или малкото обвинителни катове, които са вкарали за подобно пиратство в интернет, завършват с оправдателни присъди поради нескопосност на разследването. Тези хора не са в състояние да съберат и подредят доказателствата, а има изобилие на доказателства.
Как се работи в България от 15 години насам, това продължава от средата на 90-те години: Поради натиска нашите служби какво правят? Отиват в някакъв торент сайт или сървър, конфискуват цялата техника като веществено доказателство и после протакат разследването две години, без да влиза в съда. По този начин лишават пирата от неговата собственост – компютрите.
След време, като го оправдае съда или като не влезе обвинителният акт в съда, той може да осъди МВР и прокуратурата за това, че са му взели компютрите. Но това е един извънсъдебен натиск, произвол, несанкциониран от съда, чрез веществени доказателства. Т. е. взимат ти компютрите и ти оставаш без твоята собственост. И въобще няма внесен в съда обвинителен кат, няма обвинение.
Ако видите статистиката, тя е плачевна. Пребройте пресконференциите на Явор Колев за неговите акции и ги сложете в една колонка срещу внесени обвинителни актове в съда. Например: от 30 пресконференции има 3 внесени обвинителни акта и 0 осъдени.
За да избегнат този натиск много от големите български пиратски сайтове изнесоха сървърите си в чужбина. Това не ги спасява от юридическа отговорност. Пак може да бъде доказано, че тези физически лица извършват престъпление, защото те живеят в България, те са български граждани, могат да бъдат изпратени в затвора, но не можеш да им вземеш компютрите. Те са в чужбина. Затова Явор Колев вече и акции не прави. Няма компютри, които да вземе. А неговата цел очевидно не е да осъди някого. Така че тази цялата работа с наказателната отговорност е абсолютно излишна.
Това, което ACTA например предвижда, е да има и някакъв държавен орган, който да контролира нещата. Трябва да ви кажа, че в България има вече такъв и това са Министерство на културата за авторските права и патентното ведомство за изобретенията, патентите и търговските марки. Тези два органа не са особено активни. Идеята е, че като се приеме ACTA, ние ще имаме задължение тези два органа да бъдат активни. Тук проблем няма и всички са доволни – потребители и автори.
Проблемът обаче е, че ACTA предлага едни толкова обтекаеми разпоредби, че ще направи нашите закони неприложими, а ще трябва да се прилагат обтекаемите разпоредби на ACTA, където е възможен произвол. Т. е. възможно е да ти съберат личните данни, да те следят интернет доставчиците, да влизат в разходи тези доставчици, да ти разбият средствата за защита на личния живот, без да ти кажат, защото ти си бил пират. Това може да даде възможност за много злоупотреби – конкуренти да си правят мръсно едни на други например. И по този начин да се злоупотребява с напълно невинни хора.
Легалното разпространение на съдържание в интернет става все по-голям бизнес. Вече имаме iTunes в България, вече много хора продават в интернет, говорим като интелектуална собственост – снимки, видео и т. н. И това може да бъде препятствано от големите компании и то абсолютно неоснователно. Според ACTA, първо се взимат мерки срещу предполагаемите мними пирати, по това прилича на SOPA и PIPA, и чак после се пита прав ли си или не си.
Това значи ли, че митничарите ще могат да проверяват съдържанието на лаптопите ни?
Не. Обаче това споразумение е толкова неясно, че не се знае кой точно международен орган в България ще може да ти проверява компютъра, докато си вкъщи. Всъщност те отиват при интернет доставчика и той им казва какво имаш на компютъра си.
Какво си взел от него?
Да. И то дори няма да разбереш за това. Никакъв личен живот. Може да се сваля съдържание от определени сайтове, но разпоредбите са неясни. И не е ясно кой е органът в България. Не е ясно какъв достъп до личните данни на потребителите ще има, явно ще е много голям. И какво може да се иска като цензура да се прави – да се махне това или онова от интернет.
Източник: dariknews.bg
